Напоследък броят на жителите на село Зая е доста малък – не повече от петдесет и пет души. Освен тях има и такива, които не се водят на постоянно местожителство. Сградният фонд показва, че тук броят на къщите е седемдесет и пет, а през последните петнадесет години се наблюдава трайна промяна в облика на селото. Това включва на първо място реставрирането на девет къщи, които са стари. Паралелно с това се извършва изграждането на шест нови вили, а други пет къщи са закупени от жители на Великобритания. Поне шестима от англичаните впоследствие решават, че ще останат да живеят тук за постоянно. Друг важен положителен аспект за промяна е свързан с местния хранителен магазин. От 2007-ма той се стопанисва от англичани, ето защо присъствието им става още по-важно. Близостта на селото е до магистрален път и до общински центрове, което пък прави придвижването изключително удобно. От тук идват и интересите към застрояването.
В Зая се завръщат голяма част от старите изселници, а идват и много хора в пенсионна възраст. Всичко това оказва благоприятно въздействие върху селото в краткосрочен план, различно от общата тенденция в страната. Историята на селото не пропуска да спомене имената на поне двама души, решили да вземат участие в решаващата освободителна война между Русия и Турция в периода 1877-78-ма година. През 1854-та година е роден единият от тях – Никола Стоянов. Той постъпва в четвърта рота на седма опълченска дружина – това става на шести август 1877-ма. До пети юли догодина служи там, а на тази дата след точно една година ще се стигне до създаването на първото българско следосвобожденско правителство с министър – председател Тодор Бурмов. Иначе Стоянов впоследствие живее в селото и работи като тепавичар и бояджия на платове и прежди. Когато умира през 1935-та, той е на сериозната възраст от осемдесет и пет. В седма рота на шеста опълченска дружина служи Савов, чието малко име е Парашкев. Той е роден в съседното село Геня, което е само на два километра от селото с англичани и към момента е обезлюдено. Има и немалко загинали в Първата балканска война.
Читалището е несъмнено една от най-важните сгради в Зая, като предлага на посетителите възможността да ползват услугите на действащите библиотека и кино салон. През всички освободителни войни има загинали хора от селото, а в читалищния двор има специално изграден в тяхна чест монумент. През 1922-ра година се стига до основаване на училище, кръстено на автора на История Славянобългарска Паисий Хилендарски. Съборът на селото се празнува на Великден, следователно на различна дата. Интересно е събитието в петък вечер, като то се провежда в магазина. Тогава вечерта има специално караоке парти, на което идват много хора от съседните села. Богоявление пък е денят, в който се отбелязва дейността на читалището. Празненството не минава без участието на певческа група от Дряново. Този град е известен не само с манастира, но и с поп Харитон. През 2007-ма година се навършиха осемдесет и пет години от създаване на читалището. Единствената по-известна личност от тук е генерал – майор Стефан Тепавичаров.
